Църква "Успение на Пресвета Богородица" и останки от Узунджовския Панаир

"Успение на Пресвета Богородица" е най-голямата селска църква в България. Тя по удивителен начин съчетава в себе си елементи от християнството и исляма. След идването на прабългарите и създаването на славянобългарската държава и след приемане на християнството, легендата говори, че на мястото на този храм е била изградена църквата “Св. Богородица”. През 1593 г. на нейно място отново по заповед на империята е издигната джамия – част от огромен, приличащ според летописците на крепост керван сарай, чийто централен вход е запазен и до днес. Направените проучвания свързват строителството с майстор Лалю, заради многото изрисувани лалета в различните места на храма. В ислямската култура лалето е символ на Аллах и чрез него художниците изразяват обичта си към Всевишния. На куполът на джамията, освен полумесец и звезда, е имало и разцъфнало лале, тичинките на което се преплитали в кръстен знак. През 1906 год. когато джамията е превърната в църква. През 2007 г. храмът е възстановен основно от Община Хасково. По канон бяха вградени мощи на светци - на Св. Кирик и Юлита. При реставрацията са открити два средновековни надписа на арабски език. Единият от тях гласи: „…Височайши /благословени/, Комуто сме задължени /комуто се подчиняваме/, Щастливи защитнико. Нека благодетелният /добродетелният, добрият/ съветник Да бъде указващ пътя. Сърцето търси ненадейно Създателя /Твореца, Бога/.”
Узунджовският панаир
Узунджовско тържище - Първи сведения - през 1489 г. в Анхиалски надпис (Поморие), където името на селището се споменава в регистъра на тържищата продаващи анхиалска сол.
Причини за възникването:стратегическото му разположение на средата между Пловдив и Одрин, Ниш и Истанбул, пресичането нар. Марица с две главни европейски пътни артерии.
Възход на панаира - През 1593 година великият везир Синан паша, според австрийския историк Йозеф фон Хамер, отпуснал 30 хиляди гроша от хазната за построяване на най-големия панаир в пределите на Османската империя, който се свиквал ежегодно за 40 дни в края на лятото и събирал около 100 хиляди души.
Характерни сгради на панаира:Кервансарай за 2 000 човека, на 2 етажа с 350 стаи с обща тераса, 80 огнища и обори за над 1000 коня - един от най-хубавите архитектурни паметници от тази епоха; Безистен; Множество търговските ханове, най-известния - виенския „Белчин хан”.; Имарет (приют); Два хамама (бани); 686 дюкяна - 452 за вносни стоки, 206 за търговия с местни стоки и 28 за смесени.; Джамия - днес християнски храм "Успение богородично".; Мраморен водоскок, захранван от река Хан-дере заедно с хамамите.; Часовникова кула - с четири големи циферблата с арабски цифри, строена през 17 век.
Търгувани стоки – храна, вино, животни, фуражи, кибрит, лампи, железни и текстилни изделия, инструменти и сечива, кожи, мебели, порцелан и стъклария, бижутерия, часовници, колониални стоки: кафе, черен пипер, фармацевтични и химически препарати, пашкули, килими, медна руда, тютюн и розово масло - първо място по износ на стоки, книги, оръжие, роби и др. За последен път Узунджовският панаир се е състоял през 1876 година.