В покрайнините на Мезек, в могилата Мелтепе се намира най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Датира от IV в. пр. Хр и е запазена напълно в оригиналния си вид.
Могилният насип е висок около 14 метра. В него през 1908 година е открит от селянин, които орал нивата си огромен бронзов глиган, който тежал 177 кг.
По това време този регион, според Берлинския договор е бил под юрисдикцията на Турция. Присъединен е по-късно към България, едва след Балканската война през 1912г.
Турската полиция конфискува глигана и оригинала в момента се намира в археологическия музей в Истанбул. Под него има табелка, на която пише „намерен край Едирне”. В музея в Хасково се намира гипсова отливка.
Тракийската купулна гробница е открита през 1931г. Проф. Богдан Филов прави проучването. Намерените предмети от злато, сребро, бронз, желязо и керамика са изложени в музеите в София и Хасково. Сред тях има открити златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, златни, бронзови и глинени съдове, бронзов канделабър /голям трикрак свещник с лампи/, висок 134 см., украсен с голяма статуетка на танцуващ сатир.
Гробницата е построена през ІV в. пр.н. е. Дължината й е 32 метра и това я прави най-дългата открита в България и на Балканския полуостров тракийска гробница.
Състои се от коридор (дромос), с дължина 20,66 м., широчина -1,55м. и височина 2,40 м., две правоъгълни отделения и главно куполовидно отделение, в което са разположени каменно легло с профилирани ръбове и две каменни корита (урни). Гробницата е изградена от каменни блокове с дължина 2 метра и височина около 40 см. Те са наредени без спойка един върху друг, като на места са прихващани с железни скоби. Открити са следи от шест погребения.
Крепостта в Мезек / Неутзиконе една от най-добре съхранените древни крепост по българските земи. Намира се на възвишението „Калето”, непосредствено над западните покрайнини на село Мезек.
Стените й ограждат площ от около 7 дка с план на неправилен четириъгълник с приблизителни размери 110/60 м. Зидовете са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан. В защитата на крепостта са включени общо девет кули, всички със заоблена форма. След извършените през 1983 г. археологически разкопки се установи, че те са устроени по различен начин и имат различно предназначение. Повечето са кухи отвътре, като комуникацията между етажите е ставала чрез дървени стълби. Освен бойните функции, вътрешността на една от кулите е била приспособена за затвор. Кулата, разположена в югозападния край на крепостта е най-интересно устроена. Тя е най- високата и е на цели три етажа, като горните два са с бойници за обстрелване на врага. Кръглият й план и отворените навътре амбразури позволяват оттам да се обстрелва и контролира цялата вътрешност на крепостта. Достъпът до бойните платформи на стените е ставал посредством три каменни стълби, разположени в най- невралгичните сектори на отбраната. Крепостната стена е завършвала отгоре с настръхнали зъбери, които са били запазени допреди век. Построяването на твърдината трябва да се отнесе към епохата на византийския император Алексий І Комнин (1081-1117). Тя е функционирала до османското нашествие в края на ХІV в. Крепостта е замислена като солидно фортификационно звено и в нея е имало интензивен живот. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито, където се съхранявали хранителите припаси. Крепостта при с. Мезек е била много добре запазена до началото на XX в. Разрушена е значително около 1900 г., когато от нея са взимани камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена. Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страна са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им.
В 1968 г. обектът е обявен за „паметник от национално значение”.
