Александровската гробница с интегриран Музеен център "Тракийско изкуство в Източните Родопи"

Височината на могилния насип е около 15 м‚ а диаметърът му надхвърля 70 м. Входът, чиято фасада е разрушена още в античността, се намира на изток. Гробницата има коридор, дълъг 15 м, а входът й е от изток. По коридора се стига до правоъгълна камера с размери 1,92 х 1,5 м. Покривната ѝ конструкция е с форма на трапец. След нея следва кръгла камера с диаметър 3,30 м и височина 3,40 м. Тя е по-просторна от Казанлъшката гробница и от тази в Мезек. Сводът й има камбановидна форма и започва още от пода. Стените и са разделени на 16 хоризонтални пояса от пода до върха на купола, завършващ с хоризонтален блок. Живописта обхваща изцяло кръглата и правоъгълната камери и малка част от коридора. В горния фриз са изобразени ловни сцени (лов на глигани и на елени), а в долния — пир. Шестте пояса от богати стенописи, украсяващи кръглата камера на гробницата, освен със своето изящество и реализъм, се свързват и с това, че в единия от тях е направено едно от най-интригуващите и загадъчни открития в гробницата. Това е украсеният в червено монохромен пояс, където се вижда врязано с остър предмет изображение на млад мъж в профил наляво. Постройката е играла ролята на хероон (храм-мавзолей). Впечатляващи са фигурите на конете и детайлно представената амуниция, която според цветовете е от златни, сребърни и бронзови апликации. Разположението им по ремъците, седлата и гърдите има важно значение за тълкуването на вече познати комплекти. Върху главите на конете са изобразени украси с форма на лабрис. Новопостроеният Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ е с обща площ от 834 кв.м. и е разположен в непосредствена близост до могилата с оригиналната гробница. В едната част е обособен модерен научно-изследователски център с лаборатории, оборудвани с най-съвременна техника за реставрация и консервация. Централно място в експозицията на Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ заема копието на Александровската гробница. Прецизно, в мащаб 1:1, са пресъздадени елементите на архитектурата и стенописите в гробницат. Сред най-ярките експонати в музея в Александрово са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации ( 4500-4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.