Село Каснаково е разположено на 11 км. северно от Хасково по поречието на р. Банска.
Тракийското светилището на нимфите и Афродита включва останки от култови постройки датирани към ІІ век, страноприемница от ІІІ век, амфитеатър от ІV век и архитектурно оформени три извора с басейни разположени върху елипса. Първите археологически разкопки са били направени през 1945-1946 година.Светилището е вградено в скалите, където има подпорна стена с форма на полуелипса. На входа е била издигната монументална колонада, основите от която са запазени. В стената са вдълбани три ниши- каптажи на малки извори, разположени симетрично- два в краищата и един централен извор. Местните вярват, че символизират танца на нимфите. Крайните извори са свързани с централния с открит каменен улей, който минава покрай подпорната стена. Над централния извор е издълбан надпис с имената на строителите му. Водата блика от цепнатина в скалата и е студена и кристално чиста. Хората вярват, че е лековита. През времето на турското владичество мястото било известно, като "Гяур бунар". В Каснаково си спомнят, че през 1923 г. светилището било разчиствано от трудоваци, но без присъствието на научни работници. Всички ценни материали били изгубени. През 60-те години затрупаното светилище било разчистено. През 1973 г. Националният институт за паметници на културата направил отводняване на обекта, превърнал се в блато. Тогава са консервирани и стените. През септември и октомври 2000 г. отново е направена реставрация, чийто стойност е 3 500 лв. Технически ръководител е Атанас Куманов, а в бригадата са четирима каснаковци: Стефан Василев, Станчо Асенов, Живко Димов и Стефан Делчев.
През времето на турското владичество мястото било известно, като "Гяур бунар" (тур. - кладенец на неверниците), което вероятно означава, че мястото е било почитано от българите и през късното средновековие.
За науката светилището на Нимфите и Афродита е известно още от 1898 г. За съжаление през 1923 година мястото е било разчиствано от трудоваци, а не от археолози и вероятно завинаги са изгубени ценни предмети и археологическа информация.
Първите проучвания обаче са едва през 1945-46, извършени от бележития наш археолог Иван Венедиков.
При започналите през лятото на 2007 г. археологически разкопки стана ясно, че древното тракийско светилище е било част от римска вила, собственост на Тит Флавий и съпругата му Клаудия Монтана. Името му научаваме от запазения и до днес надпис над централния извор, който гласи: „На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита”.
Вилата се намира на източната тераса над известното езическо Древнотракийско светилище на Нимфите, датиращо от II-III в. До този момент по Българските земи е откривана само една подобна сграда, богато украсена с мрамор - вила Армира до Ивайловград.
Античната сграда е частично проучена и са разкрити 6 помещения с обща площ 250 кв.м. Стените са били облицовани с различно оцветени големи мраморни плочи - бели, сиви, зелени и розови. Имало е многоцветни стенописи над мраморните цокли на стените - също като в къщите в Помпей, както и мозайки по пода, които за съжаление са намерени натрошени.
В нея са открити също различни декоративни архитектурни елементи – мраморни цокли, капители, фрагменти от скулптури, луксозни керемиди, фрагменти от прозоречни стъкла и т.н. На запад от светилището, на близко намиращата се поляна, е регистрирана постройка, интерпретирана като театър. В нея вероятно са се провеждали различни представления и действия свързани с култа към почитаните богини. В неговите граници е регистриран и акротерии (декоративен елемент за украса на покрив) изобразяващ богинята Нике (известна е римския пантеон под името Виктория). Този паметник на римската провинциална култура може да се види в НАИМ на БАН (Археологическия музей в София). В непосредствена близост е била изградена и баня, която в римската епоха е имала не само хигиенни функции, но и социални, научни, културни, политически и т.н. (пример за това е че в императорските бани в Рим са били изграждани и библиотеки). Култовият комплекс се състои от храм и помещение за поклонниците, останките от който са слабо запазени. Централна роля в практиката играе изворът. Той е оформен посредством изсичането на скалата до височина от 2,40 м. Водният поток е каптиран, чрез изграждането на три свързани с каменен улей по между си басейна. Те са били облицовани с блокове от розов мрамор, украсени чрез врязани меандрови орнаменти. На място е запазен е един от оригиналните блокове, показващ някогашния блясъка. Фасадата на светилището е била оформена с мраморна колонада, но от нея са оцелели единствено основите им, големите каменни блокове. Края на вилата може да се свърже със събитията от средата на ІІІ век. Тогава провинция Тракия (както и съседните) са подложени на систематични варварски опустошения от страна на остготи (източните готи). Римската армия търпи поражения при Берое (днешна Стара Загора) и Абритус (днешен Разград), където загива римския император Деций Траян. След края на съществуването си мястото запазва част от своите функции. Доказателство за това са извършваните събори и вярването на хората че водата е лековита. Поради тази причина то е често посещавано както от месните хора, така и от хора търсещи лек за болката си. Удобната позиция и степента на запазеност на обекта, спомагат до голяма степен за неговата благоприятна съдба. В последните години благодарение на опитите на Димитровградска и Хасковска община и различни други държавни и частни организации, се правят опити за социализирането на паметника. Той е включен в еко пътека, обхождаща паметници в региона (като Асеновата крепост при село Клокотница например).
Светилището на нимфите и Афродита се намира в живописна местност до село Каснаково, около 600 м югоизточно от село Каснаково, на няколко километра от Хасково. То е най-добре запазеното тракийско светилище в България. Издигнато е върху руините на древен култов център, възникнал около карстови минерални извори през ранножелезната епоха. Светилището представлява обширен комплекс, включващ множество сгради, вила от типа „рустика” (извънградска) и голям амфитеатър. Според запазените надписи, то е построено в чест на водните нимфи и Афродита през II век от тракийския ветеран от римската армия Тит Флавий и неговата благоверна съпруга Клавдия Монтана. Храмът е бил достъпен за населението, а там са се извършвали различни религиозни ритуали. Поради пресечната точка на която се намира обектът, може да се предположи че той е бил посещаван и от пътниците преминаващи през тези земи. Комплекс посветен в прославата на Нимфите и Афродита включва останките на сгради с различни функции (стопански, жилищни, културни и религиозни). Нимфите са женски същества, покровителки на природата. Те могат да бъдат земни, морски или други нимфи. Отличават се със своята красота и хората са се отнасяли към тях със страхопочитание. Техен "приемник" в по-късния български фолклор са самодивите. Макар че Афродита е известна като гръцка богиня на любовта и красотата, е известно, че още преди гърците да дойдат на Балканския полуостров, траките са почитали някои от боговете, които по-късно намират място в гръцкия пантеон. Най-типичен пример за това е култът към Дионис, който сред траките е известен като Загрей, Сабазий и Бромий. Освен на любовта и красотата, Афродита е и богиня на плодородието, пролетта и живота. Афродита се отъждествява с финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор. Подобно на тях, Афродита се явява със свита от диви зверове - лъвове, вълци, мечки.
Като единственият добре запазен нимфеум в България Светилището на нимфите и Афродита край с. Каснаково намери място и в „Червената книга” на НАП. Комплексът е само частично проучен чрез разкопки и са необходими средства за укрепване на вече възстановените части и за нови консервационно-възстановителни работи, които биха могли да го превърнат в атракция за посетителите.
Традициите, свързани със светилището на нимфите и Афродита днес, които водят към миналото напомнят за траките. След приемането на християнството, част от езическите храмове са унищожени, а поверията забравени. Свръхестествените лечебни свойства на водата от извора обаче са си пробили път сред суеверните поклонници християни. За това от незапомнени времена тук всяка година на Спасовден се събират хора от близо и далеч, за да се помолят за здраве и плодородие.
По време на християнизацията тук е бил изграден параклис на името на свети Спас, но днес от него не е останало нищо. Ежегодно жителите на Каснаково организират събори на "празника на светеца", в чест на който се оставят дарове, палят се свещи и се коли курбан край изворите. Православен светец на име Спас обаче няма! Какво тогава празнуват жителите на Каснаково и на кого носят те своите дарове?
Спасовден по традиция се отбелязва 40 дни след Великден и етимологията на думата "спасов" не идва от името Спас, а от "спасение". Тогава църквата отбелязва Възнесение Господне. 40 дни след като умира на кръста, Господ се възнася на небето или "спасява". Най-интересното в случая е, че в седмицата след Спасовден е така наречената "русалска седмица", за която вече писахме подробно в Роден Край. Това е езически обичай, който църквата така и не успява да премахне чак до началото на 20 век! Днес споменът за него пазят само някои фолклорни групи, които изпълняват обредите символично за забавление на публиката. По време на русалската седмица в миналото са се лекували болните от така наречената "русалска болест" (вероятно става дума за хора с душевни разстройства). Смята се, че те са смутили самодивите, които за наказание са ги разболели. През русалската седмица обаче самодивите са благосклонни към хората и чрез най-различни ритуали хората са можели да се избавят от самодивската болест. Ето защо именно на Спасовден каснаковци са ходели на светилището на нимфите и Афродита с дарове! Не за да почитат някой си светец Спас, а за да измолят здраве и "спасение" от нимфите/самодивите! Това е чудесен пример за устойчивостта на древните традиции във времето. Макар и с леко изменен смисъл, този празник продължава да се отбелязва със сигурност вече 19 века (ако приемем за вярна датировката на археолозите, че светилището е изградено през II-III век). Никак не е случаен фактът, че много християнски църкви са изградени или върху, или близо до тракийски светилища. Дори и на Демир Баба Теке до Сборяново - един мюсюлмански храм е издигнат върху скала, на която ясно личат белезите на тракийско древно светилище. На няколко метра от него също има извор, чиято вода се смята за лековита.
Ако траките са били изчезнали през 681 г. и съвременните българи нямаме във вените си тракийска кръв, защо спазваме ритуали, които имат ясен тракийски произход? Дали прабългари и славяни след като са се срещали не са били повлияни от траките? Защо толкова упорито, даже след християнизацията, спазват тракийски обичаи?
В историческия музей на Хасково има изготвен макет на самия храмов комплекс, който би могъл да помогне на посетителя да си представи блясъка на този паметник. Същият се намира и в новоизградения край светилището Туристически информационен център по програма ФАР-Трансгранично сътрудничество България – Гърция 2004 „Насърчаване на културните, туристическите и човешките ресурси в трансграничния регион”. По идея на община Димитровград и Исторически музей – Димитровград бе направен и танц, пресъздаващ легендата на местността.
